Българските учени, оставили следа в световната наука
14.09.2018
В световната наука от всички области можем да открием сериозен брой български имена. Много от тях за съжаление са известни и почитани повече извън граница, отколкото в пределите на родината ни.
Зад този тъжен феномен стоят редица причини, нито една от тях политически коректна. Тази статия припомня за двама от тях - Стамен Григоров и Иван Ночев.
В TechnoMagicLand винаги се стремим да запалим искрата, която ще отведе любопитните по пътя на науката. Може би един ден ще напишем статия и за теб и твоите постижения? Дано! А дотогава - прочети повече за…
Стамен Григоров е ученият, който за първи път описва състава на киселото мляко – през 1904 г. Той е роден в село Студен извор, Трънско, в годината на Освобождението – 1878 г. Семейството му губи осем деца преди раждането на Стамен и това бележи с надежда и страхове детството на бъдещия учен. Той завършва основното си образование в родното си село, след това заминава за Трън, за да постъпи в прогимназия. Още в юношеските си години Стамен Григоров изпъква с широките си познания в различни области, както и с умението си да води дълбоки и добре аргументирани разговори на научни теми. За завършването си с отличие от гимназията му подаряват книгата на Чарлз Дарвин „Произход на видовете“. Счита се, че тя изиграва ключова роля в живота му, пробуждайки интереса на младежа към теми като естествознание и философия. Струва си да се спомене темата на реферата му при завършване на Мъжката софийска гимназия – „Еволюция на животинския мир и религията“.
Заминава да учи в института по естествени науки в Монпелие. Завършва предсрочно с отлични постижения и записва медицина в Женева. Сред преподавателите му е световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол, който кани българина да стане негов асистент. Именно в неговата лаборатория Григоров, тогава едва 27-годишен, открива пръчковиден млечнокисел бацил, наречен по-късно „лакто бактериум булгарикум“ – „българска млечна бактерия“.
След блестящо развитие той отказва да поеме катедрата на проф. Масол, отклонява и поканата да застане начело на Пастьоровия институт в Сау Паулу, Бразилия. Избира да живее в България, където и умира на 27 октомври 1945 г.
Иван Ночев е авиоинженер, изобретател на двигателите на модула „Орел“, с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 г.
Той е роден на 23 септември 1916 г. в Карлово. Интересът му към машините и най-вече към самолетите присъства още в ранните му детски години. Завършва местното механо-техническо училище със специалност „Аеронавтика“. Започва работа в Държавната аеропланна работилница в Божурище, а по-късно с брат си основават авиоремонтна работилница към летището на Марино поле край Карлово. Заминава на специализация в Германия, а след това е приет да следва в Берлинската политехника. Продължава обучението си в Прага, където се дипломира като машинен инженер, а след това защитава и докторска дисертация.
Работи известно време във Виена, след това се завръща в България, но комунистическият режим го обявява за „народен враг“. Така през 1951 г. той окончателно напуска страната. Установява се в Канада и се жени за българка. Заедно със съпругата си, която е професор по ендокринология, живеят в Торонто пет години, след това емигрират в САЩ. Заживяват в Калифорния, а Ночев започва работа в авиокосмическия гигант „Дженеръл Дайнамикс“. Компанията е водеща в разработката на самолети и ракетни системи. След шест години упорит труд българинът получава американско гражданство, приема името Джон Ночев и открива своя компания – Lancea, работеща в сферата на аерокосмическите изследвания. С нея Ночев започва работа като главен проектант на ракетните двигатели за програмата АПОЛО. Благодарение на негова разработка модулът „Орел“ каца плавно на Луната – задача с повишена трудност за специалистите тогава.
Иван Ночев се установява и живее до края на дните си в Сан Диего, заедно със своята съпруга. Така и не успява да посети отново родината си, каквито са били намеренията му според сведения от близките му. Умира на 13 март 1991 г., а на погребението му присъстват трима американски президенти – Картър, Рейгън и Буш-старши, както и прочути учени от НАСА.
А какво ли е да си космонавт? Можеш да бъдеш такъв и дори да се снимаш в скафандър пред “космическото” табло в TechnoMagicLand!