> Новини

Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България

01.06.2021

Ден на Ботев и загиналите за свободата и  независимостта на България

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно в България в деня на смъртта на Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес - в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

Всички сме запознати с основните факти около живота и творчеството на велика личност. Но ние от TechnoMagicLand отново ще пропомним някои от тях и ще споделим интересни факти, които са малко познати на широката публика. Темата е дълга и неизчерпаема затова ще се постараем да включим всичко най-важно, защото такива хора не бива да бъдат забравяни никога. Благодарение на тях живеем в свободна и независима страна.

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

Освен революционер, национален герой, журналист и публицист Ботев е и един от най-големите поети на България, оставил незаличими следи в българската литература и култура. Едно от най-известните стихотворения на Христо Ботев е „Майце си“, което той публикува във вестник „Гайда“ под редакцията на Петко Рачов Славейков.

Животът на този поет и революционер е изпъстрен с драматични обрати. Неговото творчество запазва историята и духа на неговото време, а изобличителният му и остър език през онези опасни времена запалва в сърцата на мнозина огъня на свободата. Следват години на трудности и лишения. Ботев се мести от град в град, като за известно време живее заедно с Васил Левски. Задачата им е да основат тайни комитети и чети, които да се вдигнат в уречен час и да въстанат срещу турското робство.

През 1872 г. Ботев е арестуван по обвинение за извършването на революционна дейност. Той е изпратен в затвор, но след застъпничеството на Любен Каравелов и Васил Левски, бива освободен от там. След освобождаването му започва да работи при Любен Каравелов като печатар, а впоследствие и като негов съдружник. Главната им цел е издаването на революционния вестник Знаме. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения “, когато е едва на 27 години.

През май 1876 г. Избухва Априлското въстание. Ботев става войвода на организирана чета. С част от четниците той се качва от Гюргево на небезизвестния кораб „Радецки “ и кара капитана да спре кораба на българския бряг. Четата на Ботев пристига късно – в момент, когато въстанието е почти напълно потушено.

След целодневно сражение на четата щабът се събира вечерта, за да обсъди как да продължат военните действия по-нататък. Мястото е връх Вола и точно там е убит Ботев, пронизан от куршум. На негово място е назначен Никола Войновски, който повежда четата на югоизток. Там край Лютиброд се води тежко сражение, в което въстаниците биват разгромени.

Днес, навръх деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, ви представяме още факти за Христо Ботев, за които вероятно никога не сте чували или чели.

Интересен факт е, че съществува астероид, кръстен на името на Христо Ботев по инициатива на неговите откриватели. Астероидът 225 238 носи името на този велик българин, а страницата на НАСА съдържа биографична справка за живота му.

Откривателят на това небесно тяло е д-р Филип Фратев, ръководител на българската обсерватория „Звездно общество “. Той открива астероида през 2009 г., а българските учени предложили на Международния астрономически съюз новооткритото тяло да бъде кръстено на Ботев. След проведена анкета с участието на над 1300 души от България и чужбина, името било потвърдено. Учудващото в случая било, че за разлика от обичайната практика небесните тела да се наименуват само на фамилното име на човек, астрономическата комисия решила това небесно тяло да носи и двете имена на българския революционер. Това е второто космическо тяло, кръстено на български революционер, след астероида 204 831, наречен Васил Левски.

Друг факт е, че За първи път българските банкноти се печатат у нас през 1924. Това става при невиждани мерки за сигурност в Държавната печатница в София. Заради следвоенната инфлация тази емисия включва банкноти и от 200, 500, 1000 и 5000 лева. Банкнота с такъв номинал БНБ пуска за първи път. На нея странно съжителстват цар Борис III от едната и Христо Ботев от другата страна. Това е обаче банкнотата, на която за първи път е отпечатан български национален герой. Новите банкноти от 5000 лева са наречени от населението “ботевки”. Наред с това става и най-голямата фалшификация на родни пари, която едва не довежда до фалит БНБ през 1925 г.