10 знаменити жени в науката (част 2)
10.12.2018
Те посвещават живота си на науката и откривателството и се борят със закостенелите порядки на времето си, за да оставят своята следа в историята. Запознайте се с постиженията на тези забележителни жени, проправили пътя към научните среди на много други след себе си!
6. София Ковалевская (1850-1891)
София Ковалевская е готова на всичко, за да осъществи мечтата си да бъде математичка – впоследствие става една от най-известните в историята. В края на XIX век в родната й Русия не се позволява на жените да имат висше образование, а и семейството й също не й оказва подкрепа. Ето защо тя е принудена да сключи фиктивен брак, за да продължи образованието си в чужбина. Заедно с биолога Владимир Ковалевски заминават за Германия, където София защитава докторската си дисертация по теория на диференциални уравнения с отличие и става първата жена математик в Русия, както и първата жена професор по математика в света. Преподава в Стокхолмския университет и получава награди от Парижката и Шведската академия на науките за научните си разработки в сферата на математическия анализ, механиката и астрономията. През 1889 г. най-сетне е призната и от родината си, когато Академията на науките на Санкт Петербург я избира за първата си жена член кореспондент.
7. Еми Ньотер (1882-1935)
Еми Ньотер е жената, на която е кръстена една от най-важните и полезни теореми във физиката – Теоремата на Ньотер, която гласи, че за всяка непрекъсната симетрия на физична система има съответен закон за съхранение. Ньотер е и създателката на цяла ново направление в алгебрата – абстрактната алгебра. Тя се бори за мястото си в математическите среди в епоха, през която родината й Германия не се отнася благосклонно към жените в науката и даже изисква специално разрешение за присъствието им в университетите. Предразсъдъците спъват кариерното й развитие през целия й живот, но тя успява да се докаже в много фундаментални сфери. Самият Айнщайн се възхищава на интелекта и постиженията й. Нищо изненадващо, при все че тя е един от математиците, допринесли за развитието на общата теория на относителността.
8. Мери Картрайт (1900-1998)
Определящото качество на британката Мери Картрайт е амбицията. През 1919 г. е сред едва петте жени, следващи в Оксфордския университет, който завършва с почести, а по-късно и с докторска степен. През следващите години се отдава на усилена преподавателска и изследователска дейност, свързана конкретно с теория на функциите. Назначена е за преподавателка по математика в „Кеймбридж”, където се прочува като блестяща и особено педантична наставничка. Публикува повече от 100 труда в областта на класическия анализ, диференциалните уравнение и свързани топологични проблеми. Неоценим е приносът й към теорията на хаоса. Единствената жена математик, избрана за член на Кралското дружество, тя е отличена с множество награди и медали за научните си постижения и година след пенсионирането си е обявена за Дама на Ордена на Британската империя.
9. Грейс Хопър (1906-1992)
Американката Грейс Хопър е забележителен учен със значимо влияние върху съвременните компютърни науки. Част е от екипа, популяризирал концепцията за механично независим програмен език, и е създателка на първия в света компилатор за програмен език, както и на програмното осигуряване за компютъра „Марк I”. Не на последно място, на нея дължим и термина debugging. Носителка е на множество награди и почетни докторантури, включително и медал за военната си служба като контраадмирал в армията на САЩ. Нейното име носят наградата за компютърни специалисти Grace Murray Hopper Award for Outstanding Young Computer Professionals и центърът Grace Hopper Information Services Center, създаден от американските военноморски разузнавателни служби. В нейна чест е кръстена и ракетата USS Hopper (DDG-70), както и суперкомпютърът на NERSC – Cray XE6 Hopper.
10. Мариам Мирзахани (1977-2017)
Мариам Мирзахани проявява силен интерес към математиката още през ученическите си години. Получава средното си образование в гимназия, част от Националната организация за развитие на изключителни таланти в Иран, и печели два златни медала от международни олимпиади по математика. Животът и кариерата й продължават в САЩ, където преподава по специалността си в редица престижни университети, сред които „Харвард”, „Принстън” и „Станфорд”, вече като професор. През 2014 г. става първата жена в историята, удостоен с Медала „Фийлдс” – отличие, чийто престиж се съизмерва с този на Нобеловата награда. В същата година влиятелното научно списание Nature я нарежда сред 10-те най-забележителни учени за 2014. Тя е име, която и в наши дни продължава да разбива препятствията пред жените в научните среди.